Muzique Nightclub

Най-после от доста време насам успях да остана свободна една вечер без да имам какво да правя или да речем без да ми бъде наредено да учистя някой. Не че радвах толкова на това, но поне можех да се разнообразя поне веднъж и навярно за добро. Прибрах се на мястото, където бях отседнала в града и хвърлих мръсните си дрехи за пране, взех си един студен душ и награбих първите мярнали се пред очите ми дрехи. Облякох се и излязох много бързо. Не исках да се моткам сто часа в нас и после бързо да дойде другия ден. Пообиколих насам натам, за да си харесам местене, където да вляза и да се раздам чак до сутринта. Колкото и да се въртях нямах толкова време да се чудя и мая и влязох накрая в един от нощните клубове, който ми беше насреща. Вътре си беше доста пълно с хора, това нямаше съмнение. Прокарах си път през тълпата, за да успея да стигна до бара и да си поръчам нещо за пиене. Тук таме имаше пречка и аз със сила изблъсквах някой доста пияни особи, които не реагираха да се поместят сами, докато минавах покрай тях. В крайна сметка стигнах до бара сравнително бързо и без причнинно. Настаних се удобно на един от столовете и повиках бармана.
- Един скоч с повечко лед. - веднага казах аз и се завъртях на стола.
Хубаво бе, че точно тези столове можехада се въртят, така ми много по лесно да направя един оглед на почти цялото заведение. Не поемах никакви рискове и за това предварително оглеждах мястото, където няколко часа ще изразходвам енергията си и ще се наливам с пиене. Нищо съмнително не се наби в погледа ми и поне за този момент. Питието ми вече бе до мен на бара и ръката ми моментално попадна на стъклената чаша пълна с течността. Вдигнах я и отпих малка глътка. Алкохолът толкова бързо премина през гърлото ми, но и така го изгори набързо, че ми дойде доста добре в този миг. За пореден път се врътнах на стола си, когато този път стана инцидент. Някой така се блъсна в мен, че изтървах чашата си на земята и тя се счупи естествено и всичко отиде по дяволите, все едно пари на вятъра съм дала.
- Мамка му! Толкова ли си некадърен бе. - това бе първоначалната ми реакция след случилото се.
Вдингах погледа си на горе и видях до мен личност, която ми бе чудно какво ли правеше тук точно на това място - Луис Ломбардо. Естествено аз знаех за него доста неща, но той въобще си и нямаше на идея коя съм аз. Но той бе този, който разля алкохола ми, а това адски ме бе издразнило.
- Защо не си гледаш в краката кретен? Сега трябва да платиш чашата, защото я счупи ти. - пронизващият ми поглед се заби право в него, а настроението ми никак не бе добро точно сега.