Nightclub Sweet Dreams

by **Meredith Lombardo** Пон 09 Апр 2012, 20:19

Мер все още не беше приела всичко, което е стнало тук, докато я нямаше. Не я свърташе на едно място. Нуждаеше се от развлечение и по точно купон и пиене. Да това бе начина да се разсее от мислите, да забрави за миг, да се успокои и да приеме всичко по лесния начин. И какво по хубаво от това да отиде в някой бар или клуб и да си поръча пиене. Меридит се облече на бързо и излезе навън. Все си такси, защото не искаше да е с колата си. Нали щеше да пие и нямаше как да кара после. Мер може би не бе типична купонджийка, но умееше да се весели, когато поиска.
Вече бе пред клуба, който си бе избрала и след миг влезе вътре. Имаше доста хора вътре, което бе добре, защото поне щеше да си намери някой за компания по лесно. Мер е доста сговорчива личност. Лесно се заприказва с хората, но с нейният променлив характер в двете крайности бе малко трудно да задържи някой около себе си. Трябва да си голям особняк, за да изтърпиш Меридит. Не е лош човек, но всичките й действия и думи противоречат на това. Е, все пак това никога не й е пречело да си приказва с някой или да си върши работата добре. Може би заради самият й характер си е идеална за работата за момиче за всичко. Всякакви задачи я устройваха и не й бе проблем да ги изпълнява, но сега не е време да обсъждаме Меридит.
Тя седна на един стол до бара и повика бармана, който бе на смяна. Усмихна м усе чаровно, сякаш играепе някаква игра, а то и наистина бе така.
- Една бутилка текила, ако обичате... - смигна на момчето зад бара и зачака поръчката си.
Дали заради външният й вид или начина на говорене, но поръчката й много бързо дойде. Мер се усмихна отново чаровно на момчето като му благодари. Обърна се с лице към дансинга и отвори бутилката с текила. Цела бутилка май бе прекалено много за нея, но точн ов този момент не й пукаше особено. Да се напие бе решила и нямаше да се лигави. Надигна цялата бутила и отпи няколко големи глътки. Това й дойде в повече. Такава физиономия направи Мер, че рязко се завъртя към бара, за да се подпре. Алкохолът така я "удари" в главата от раз, че май мислите й веднага се избиха от мътната й главица. В момента лежеше проснала се на бара като някоя пропила се издънка.

by **Elena.** Пон 09 Апр 2012, 21:13

Гумите на една бяла кола със затъмнени прозорци изсвистяха и миг преди колата да се е разбила във вратата на бара спря. От нея излезе високо тъмкокосо момиче и мина с пръсти през косата си, отмятайки я на една страна.
-Паркирай я - каза тя, минавайки покрай някакъв охранител и му метна ключовете. Беше излишно да казва да внимава да не я одраска, но ако това се случеше.. е, нека го кажем така. После нямаше да има възможността да разказва за това, защото тъмнокоската не си поплюваше, ама хич!
-И не ми пука, че си охранител, мърдай - каза брюнетката, правейки пренебежителен знак с ръка. Да, в повечето барове и клубове персоналът я мразеше. Но в това й беше чарът.. или може би не. Настани се на един стол пред бара, пощраквайки с пръсти по посока на бармана. Мразеше да чака и нямаше да позволи това да се случи точно днес, когато имаше жестока нужда от нещо за пиене. Водка например. Не мина много време, докато чакаше поръчката си. Чак когато си получи чашата водка, забеляза някакво видимо пияно момиче, което едва ли не лежеше на бара. Елена се приближи и когато видя коя е подсвирна лекичко.
-Ломбардо.. - каза тъмнокоската малко по-силно, побутвайки я по рамото. Познаваше я, все пак беше от мафиотските среди. Не че знаеше всеки, обаче нея я познаваше.
-Само след тази бутилка ли се предаде, аматьорка - каза на шега Ел и изпи водката си на екс. Доколкото виждаше, май жената пред нея нямаше на секундата да асимилира думите й, беше се насвяткала добре, но можеше още. Ел всъщност не беше също от онези, които носеха много на алкохол. Не знаеше за другата тъмнокоска, но съдейки по положението й в момента, едва ли и тя беше някоя пияница.

by **Meredith Lombardo** Пон 09 Апр 2012, 21:40

Някой подсвирна до Мер, а тя дори не подскочи. Май този акохол и бе промил глава много бързо. Не бе свикнала да пие така бързо и по много, но сега й бе нужно това. Ето, че някой я извика и даже я бутна, за да се надигне от пиянското си положение на бара. Ломбардо едвам надигна главата си на двайсетина сантиметра, за да види кой я смущаваше. Малко бавно фокусира погледа си върху особата срещу нея. След около минута я виждаше ясно и отличаваше всяка нейна черта много добре. И вече нямаше съмнение, че я разпозна, като се има на предвид състоянието, в което се намираше Мер точно сега. Изправи се вече по нормално на стола си като разтърка очите си на бързо, изпука врата си и може да се каже, че бе в добро състояние, отколкото преди малко.
- Ха, ха... много смешно Капоне - отвърна най-сетне на думите на събседничката си. - Аз само си почивах за следваща бутилка. - при думите си се обърна към бармана с нейната чаровна усмивка и го повика.
Той дойде след малко. Мер се надвеси през бара като се доближи сравнително близко до бармана. Погледна го със кафевите си очи доста страстно и му каза поръчката си.
- Още една бутилка текила, барман. - и му смигна.
Седна си обратно на мястото, но за малко да падне. Да, една бутилка й стигаше, но Меридит едва ли щеше да мине с толкова само. Втората бутилка щеше да я довърши, но дали й пукаше - не. А и имаше с кого да се занимава, което щеше да бъде още по-добре. Ето бутилката бе пред нея вече и чернокосата мацка веднага я грабна. Отвътя капачката и е обърна към момичето до себе си.
- Наздраве. - изрече и отпи от текилата.
Да, това й идваше в повече, но Меридит вече бе забравила какво бе говорила до преди малко, така че не помнеше, че това й е втората бутилка.
- Е, виждаш ли... тази бутилка няма свършване. Май ще си откарам с нея цяла вечер. - видимо си личеше, че Меридит сериозно започваше да се напива, а от цялата работа нямаше да излезе нищо добро. - Ти само на това ли ще си? - посочи водката на Капоне и след миг ръката й падна на бара. Чудно бе как все още говореше нормално и гледаше Ломбардо, след този алкохол във вените й.

by **Elena.** Пон 09 Апр 2012, 21:56

Да.. определено компанията на Елена беше завидно добре алкохолизирана в момента. Тъмнокоската не знаеше на какво се дължи това, не че я интересуваше особено, но имаше една част от нея, която се чудеше какво ли е породило тази внезапна алкохолна жажда у Мередит Ломбардо. Факт беше обаче, че ако продължаваше така не само, че нямаше да може да се прибере, а и току-виж Ел последва нейния пример и се събудят гушнати в някоя крайпътна канавка. Да, това определено не беше добър вариант, нито пък край на нощта, така че Елена изгони тези мисли от съзнанието си.
-Ами не, обмислях да си взема още една - отговори Ел простичко на въпроса на тъмнкосата си събеседничка и направи знак на бармана за още една чаша, като след това погледа й се стрелна отново към Ломбардо.
-Да нямаш за цел само за една вечер да изпиеш алкохол в промишлени количества? - попита я Елена, виждайки колко бързо намалява съдържанието и във втоарата бутилка текила. Ако брюнетката срещу Ел продължаваше да пие с това завидно бързо темпо, току-виж скоро Мексико останал без народната си алкохолна напитка. Отпивайки от водката си, Елена се позамисли и скоро остави чашата пред себе си.
-Да нямаш някакви проблеми, че си решила да се алкохолизирап така? - попита Ел. Не беше добра в това, да изслушва проблемите, но гледайки как пие Мередит просто трябваше с нещо да й отвлече вниманието. В противен случай нищо чудно на сутринта Ломбардо да се събуди не в изтрезвителното, ами направо в токсикологията на някоя болница. И все пак Елена нямаше нищо против, ако събеседничката й случайно реши да сподели причината за това потенциално алкохолно натравяне.

by **Meredith Lombardo** Пон 09 Апр 2012, 22:18

Видно бе, че Мер нямаше намерение да спира алкохолната си жажда. Пиеше като за световно. Втората бутилка беше преполовена вече. Мислите вече не съществуваха в главицата на горката Мередит Ломбардо. Тя вече не знаеше какво е да мислиш и да с итраеш. Сега й бе момента за прилича на сестра си и да почне да дрънка със пълна сила без да спира. Но винеше ли я някой, че се връща от 3 годишен престой в чужда страна и всичко в къщи не е каквот е било или не е каквото е очаквала да бъде. Едва ли имаше някой, който да я вини точно в този момент.
Дружката на Мер си поръча още една чаша водка, което Ломбардо видя, дори сега да не обръщаше такова внимание на детайлите.
- Брей от къде позна, може би цял камион ще изпия до утре сутринта. Това е идея. - усмихан се глупаво тя и се завъртя на стола си.
Жив късмет, че не падна на пода и да заспи там. Характерът й май я държеше в такива моменти. По принцип не правеше никакви глупости, но сега това бе самоубийство чрез алкохолизиране. Поредната глътка от шишето с алкохола. Май Мер се влюбваше във това шише. Погледа й бе толкова плувнал в този момент, че едвам гледаше наоколо.
- А ти да не си психолог, че ме разпитваш така обстойно? - това изречение озобщо свързваше ли се с нещо, което бе казала Елена преди малко, май не, но Меридит си дрънкаше ей така машинално сега. - Всъщност нищо не е наред. Цели три години ме нямаше и като се прибрах просто всичко бе толкова объркано, а бе направо разпилано, заляно. Е, никой не вини баща ми, че бе ранен и че е починал. Но брат ми този идиот нескопосан, може ли да е толкова глупав. Да остави Фран да е бос на мафията. Та тя няма дори 18 години, а той кретена я оставил тя да заеме поста. Ако на това не му кажеш проблем, не знам кое би ми изглеждало като проблем... - и докато приказваше Мер залитна назад, но някак си инстиктивно се хвана за бара и не се стовари на пода.
А ако бе станало това нещо сигурно щеше да се чуди на сутринта от къде и е синката на гърба. А и никой не бе вярвал ,че Меридит ще се напие толкова бързо, но тя пиеше толкова рядко, че се брояха на пръсти пътите, когато пие алкохол.

by **Elena.** Пон 09 Апр 2012, 22:41

Елена слушаше краткото разказче на Мередит. Да, това си беше кофти, в повечето случаи по-неопитните не знаеха какво точно вършат. Не че Ел беше кой знае колко опитна, но поне не й беше възложена задачата да контролира една цяла мафия. Всъщност чак сега осъзнаваше, че е доволна от факта, че в нейната мафия йерархия нямаше. Щеше да полудее, ако трябваше да слуша как някой се опитва да й нарежда. Защото този някой щеше да си остане само с опитите, засега никой не бе могъл да подчини Елена. А и тъмнокоската силно се съмняваше вбъдеще някой да успее да го направи.
-Това си е кофти новина - поклати глава Капоне.
-Поне сте си семейство.. кавгите няма да са чак толкова големи.. предполагам - добави след малко Ел с не особено сигурен тон, но се опита да звучи убедена в думите си. Гледайки как Мередит залита леко назад и се хваща за бара, Елена стана от стола.
-Я да се преместим на някое сепаре, че да не те събираме после от пода - каза тъмнокоската и хвана Ломбардо, като с леко залитане стигнаха до едно сепаре. Тук беше по-добре, поне Мередит нямаше накъде да пада, а пък и така достъпа й до алкохола щеше да бъде ограничен.. поне малко. Заедно със себе си Ел беше взела и недоизпитата си водка, от която скоро нямаше и следа в чашата.
-Ако си беше стояла тук съм сигурна, че е щял да ти остави мафията на теб - каза Капоне на Ломбардо. Все пак Мередит беше по-голямата, беше логично да остави на нея мястото на мафиотски бос, вместо на все още непълнолетната й сестра. Но това си беше работа на Ломбардо и Ел не мислеше да навлиза в кой знае колко по-подробни приказки на тази тема кой трябва да е бос и кой не. Току-виж стане някоя междумафиотска кавга. А тези никога не свършваха добре.. и за двете страни.

by **Meredith Lombardo** Пон 09 Апр 2012, 23:04

Дори не усети кога Елена предложи да се изместат на някое сепаре и кога се озоваха на сепарето. Алкохола така замъгляваше съзнанието на Меридит, че тя в момента бе все едно на автопилот. Все едно някой я управляваше, а тя не запомняше и грам от казаното. Устата й се отваряше казваше нещо и пак замлъкваше. Бе като роботизирана. Оставаше и гласът и да снае като на робот и нямай грижа тогава с нея.
Бутилката така я бе стиснала, че да не я изгуби някъде. Сериозно ви казвам Мер се бе влюбила в тази бутилка с текила и в момента си я държеше в ръцете и не я пиеше, което бе добре, че ако пише още кой знае какво щеше да прави тя. Най-вероятно да стане да отиде да танцува и да се претрепи на дансинга и да си заспи там на него и всички да минават през нея.
- Всъщност онзи кретен брат ми, трябваше да е боса, но не искал да бъде той, че живота му бил труден. А и аз бях със задача изпратена навън за дълго време. никой не бе подозирал подобно развитие на нещата...хлъц... - почна да хълца накрая чак госпожица Ломбардо.
Текилата май си личеше, че не й бе от любимите неща макар самата тя да бе родом от Мексико. В моманта се обърна към събеседничката си, която едвам фокусира и дали я фокусирваше изобщо в момента.
- При теб да има нещо интересно? - как успя да измъдри този въпрос Мер, та тя бе почти пияна като дъска, как каза свестен въпрос в този момент. Никой не можеше да отговори на този въпрос.

by **Elena.** Пон 09 Апр 2012, 23:31

Елена завъртя очи.
-По дяволите.. част сме от мафията, нормално е живота ни да не е музика и рози - каза Ел измъчено. Никой не казваше, че живота им е лесен. Всъщност като цяло живота беше труден, а какво можеше да се каже за техния. Под напрежение всеки ден и мисли кога ще ги застигне някой куршум. Което подсети тъмнокоската да потърси чантата си с поглед, понеже вътре имаше пистолет, за който между другото нямаше и разрешително. Винаги в себе си носеше някое, за което няма разрешително, а законните й си държеше вкъщи. Да я пита човек защо го правеше.. и тя самата не знаеше. Може би просто този, който носеше беше един от любимите й не само поради факта, че беше с диаманти до себе си. Беше малък и лесно се скриваше, а да не говорим колко точно се стреляше с него. Или просто тъмнокоската беше прекалено точна. Точна, колкото и самовлюбена! А тя наистина обичаше себе си..
-При мен няма нищо интересно. Преди няколко месеца баща ми беше убит, ама той си е виновен. Не съм го карала да ходи без оръжие да преговаря за стока. Глупак! - каза Елена, прикривайки това, че в действителност й беше мъчно за баща й, но нямаше да го покаже.
-Така де, кой нормален човек.. мафиот ще отиде да преговаря невъоръжен?! - зададе по-скоро реторичен въпрос Елена на Мередит, която с всяка изминала секунда изглеждаше все по-пияна. Дано скоро се свършеше тази бутилка текила, че Ломбардо здравата се беше насвяткала с високоалкохолната течност. Интересното беше как ще излезе от клуба.
-С кола ли си? - попита я Елена информативно. Вярно, че по принцип не се интересуваше особено за другите, но не можеше да пренебрегне факта, че ако беше дошла с кола, Ломбардо нямаше как да се прибере с нея без да свърши в някой стълб или пък друга кола.

by **Meredith Lombardo** Вто 10 Апр 2012, 17:50

Дали изобщо нещо бе чула от думите на Капоне или се отвяваше на някъде, не се знаеше за Меридит. Тя само кимваше с глава и толкова. Следеше нещата, но състоянието й никак не бе добро. Сега като мина време даже тя стана и по-зле. Може би сега нямаше да говори толкова свястно както до преди малко. Излегна се на сепарето толкова удобно, че чак главата й почна да пада настрани. Не бе истина толкова рано и Мер да се насвятка. Тя не понасяше алкохола много. Винаги се сдържаше и винаги, когато е пиела, е пиела с мярка и то много малко. Сега просто бе немислимо да се прибере до вкъщи сама без никаква чужда помощ. Добре че бе помислила преди да дойде тук и не бе със собствената си кола, бе дошла с такси. Но сега пък нямаше как да се прибере след като привърши с пиянската си история тук в този клуб.
- Кола? Каква кола те гони пък тебе? Къде я виждаш? - започна да говори Мер, а думите й вече не бяха трезви, бяха опиянени както бе самата тя.
Овърташе думите, не можеше да ги изкаже целите. Сякаш силите й си отиваха, сякаш заспиваше. Мъчеше да не се лигави, да не говори така разлято, но ефект никакъв. Понякога дори да бе средна по големина в семейството си Меридит се държеше като дете, все едно бе най-малката й и трябваше помощ за разните му неща. и сега бе така. Този алкохол, който изпи проми мозъка й и завладяваше тялото й със всяка секунда.
- Никакфа...коуа...нямааа...тукс... - думите не звучаха като думи, а като мрънкане даже вече.
Тази поза, в която се беше излегнала сега бе толкова удобна за заспиване. Очите й не можеха да седят. След миг щяха да се затворят, ако нещо не станеше. Но уви Мер премигна няколко пъти и се се надигна малко.

by **Elena.** Вто 10 Апр 2012, 20:57

Аха ясно. Още когато Мередит заговори, на Елена й беше станало ясно, че няма накъде повече да се напива. Или можеше още?!
-Както и да е, забрави - каза тъмнокоската и поклати глава, отпивайки от водката си. Отказваше да задава повече въпроси от сорта на този дали Ломбардо е дошла с кола. В крайна сметка Ел щеше да разбере на излизане от клуба. И ако Меретит все пак беше с кола, едва ли щеше да й позволи да се качи и да кара. Най-малкото беше пияна и един Бог знае дали щеше да се прибере цяла.. или жива. А после щеше да тежи на съвестта на Ел, ако не спреше пияната си събеседничка.
Ломбардо измрънка нещо, което Елена не успя да разбере, но успя да навърже в контекста думите, които прозвучаха малко по-ясно.
-Това е много добре, поне няма да се тревожа че си се забила в някой стълб - каза тъмнокоската на Мередит, макар и да имаше шанс Ломбардо изобщо да не отрази думите й, но всичко си имаше рискове. Ако Мередит беше поне малко по-трезва може би щеше да е добра компания за някое друго разговорче и най-вероятно Елена щеше да й предложи да потанвуват, вместо да си губят вечерта на това сепаре. Все пак имаше толкова хубави типове наоколо. Но уви, брюнетката седяща до Ел най-вероятно не беше мнгоо сигурна къде се намира, предвид малката подробност, че едва ли можеше да си каже името правилно без да преплете буквите в една нечувана досега причудлива комбинация, изискваща голяма доза въображение и още по-голяма доза добър слух, че да може човек да налучка правилната дума.

by **Meredith Lombardo** Сря 11 Апр 2012, 20:37

Ломбардо май не възнамеряваше да говори повече. А и шишето с текилата й остана на няколко глътки само и тя повече не го го бутна. Или вече не й се пиеше, или просто го бе забравила както всичко друго, което вче бе забравила, както и името си най-вероятно. Ако някой я попита за името й сигурно нямаше да си го каже правилно или на ума й щеше да дойде някое друго име и него да каже. Май опита й да се напие и да забрави проблемите си бе проработил, но не много положително, защото ако се съди по състоянието й бе много зле, направо се бе насвяткала с алкохола, който не бе никак лек.
Мина известно време в мълчание, защото Мер едва ли можеше сега да проговри нещо, а явно Елена нямаше какво точн осега да каже на пияната Ломбардо. Но нещеш ли Мер се размърда вече. Надигна се, но залитна и се върна на сепарето. Направи една физиономия и пак се надигна. Бе упорита и накрая се задържа правя на краката си, доколкото можеше да седи права точно сега. Вървеше някава бърза музика и май на Мер и се бе дотанцувало, но тя едва седеше права. Това щеше да има последствия и то големи за нея и за който щеше да се навърта покрай нея. Дори не се бе сетила да попита Капоне дали иска да дойде с нея на дансинга, ами направо си тръгна на там залитайки. Девойката почна да върви, леко на зигзаг и малко бавно, но в крайна сметка се добра до дансинга. Затанцува се на музиката. Движенията й бяха леко хаотични, несвързани, неопределени. Правеше каквото й скимне, е важното бе че танцуваше и нищо не можеше да я накара да спре в този момент. Някакъв тип, който видимо също бе пиян отиде към Меридит. Тя не възрази и се затанцува с непознатия. Танцът не бе кой знае какво леко чупене в кръста, движения с ръцете и т.н. Всичко бе наред, докато непознатия тип не реши да сложи ръцете си около кръста на Мер. Това май подразни пияната мафиотка и я накара да се ядоса. А в комбинация с алкохола девойката ставаше много агресивна, повече от обикновеното за нея самата. Замахна с ръката си и дори да не фокусираше много добре хвана яката на мъжа и го дръпна яростно като след това даже го метна на пода силно. Опря едната си ръка в гърлото му и я натисна с все сила.
- Ако го направиш пак, ще се намериш два метра под земята. Чули ме? - озвери се изведнъж Меридит като все още придържаше ръката си до гърлото на мъжа.
Непознатия, който се бе затанцувал с Ломбардо, направо се стресна. Нестига, че бе пиян, а сега Мер го наплаши още повече и човека направо не знаеше какво да каже. Не обелваше и дума, а брюнетката все още го държеше на пода. Около тях хората продължаваха да си танцуват и май не обръщаха внимание на ставащото.

by **Elena.** Чет 12 Апр 2012, 20:22

Когато Елена стана свидетелка на не особено добре настроената към непознатия Мередит, се изпарви бързо и отиде при тях на дансинга. Погледна за няколко секнди какво точно става и реши да се намеси за по-голяма безопасност. За безопасност на непонатия пиян мъж, не на Ломбардо. Тя можеше да си осигури езопасност без да й мигне окото и да прати човека в болница.. за време от две мигания може би.
-На твое място аз бих я послушала и щях да се разкарам - каза Елена по посока на пияния, който спря и я погледна с леко невменяем поглед, но Ел се опита да запази самообладание и да не завърти най-малко един шамар на типа с изцъкления поглед, който едва ли мнгоо добре асимилираше какво му казва тъмнокостака.
-Нали знаеш, децата и пияните казват истината.. а тази тук е мнооого пияна. Така че току-виж наистина се озовеш на два метра под земята, ако продължиш да я обарваш - продължи с равен и бавен тон Елена, за да е максимално сигурно, че пияният ще може да разбере и осмисли това, което Капоне му казваше. Но не, той продължаваше да гледа с все същия тъп, граничеш с олигофренски поглед. Това накара Ел да завърти отчаяно очи.
-Обобщено.. ръцете долу - каза накрая Капоне.

by **Meredith Lombardo** Нед 15 Апр 2012, 19:06

Така все още седеше в ръка на гърлото на типа, Мер. Май бе наистина толкова пияна, че не се осещаше какви ги върши. Но след секунда пусна мъжа, който избяга толкова бързо от тях. Малко се олюля, но се изправи на краката си като се озърна наоколо, за да се овери, че май все още бе в бара, а не бе отишля някъде, където да не познава мястото или пък по малко да се е оказала в някаква си ситуация, от която да не може да се измъкне. Все пак Меридит бе пияна като дъска почти в този момент и едва ли можеше да определи това, но това май й бе инстинкт.
Обърна се и вия Капоне до себе си. Не може дори дасе осети, че тя бе тази, която разясни на господинчото правилата и той след това се омети веднага без да прави намеци.
- Я ти си решила да потанцуваш ли? Мислех си, че не исках да стъпваш на дансинга като си бе останала на сепарето. - на лицето на Меридит се разля една пияна усмивка и си остана там за известн овреме.
Пак приказките й не бяха свързани, но не бяха оплетени, което бе някакво показание, че след като бе спряла да пие бе малко по-добре, но съвсем малко. Сега не се знаеше какво можеше да се случи. Всичко предстоеше да стане сега. Часът не бе късен, не бе и ранен всичко можеше да се случи, а най-вероятно бе Меридит да се сбие с някой и тогава щеше да стане една хубава работа, която нямаше да може да се оправи. Но поне за сега всичко си бе спокойно. Мер пак се затанцува като май нещо пак игнорираше Елена, която бо някъде до нея. Май не харесваше да има компания, защото я забравяше, но не обичаше и да няма никой покрай нея. Много странна натура бе Меридит Ломбардо, но това си бе тя. Никой не я разбираше нея, защото човек с по странен характер от нейният нямаше в обсега на Лайтвю или околността и то доста в разширен мащаб.

by **Elena.** Нед 22 Апр 2012, 17:45

Елена поклати глава.
-Не, всъщност обмислям идеята да си ходя - каза тъмнокоската и потърси с поглед бармана. Не го видя, затова щеше да го потърси на излизане.
-Няма да пиеш повече - каза Елена на Ломбардо и я изгледа преценяващо. Тя и така си беше добре насвятката, затова Ел се съмняваше, че брюнетката ще прибегне до консумацията на още алкохол. Колко ли можеше да издържи преди да се стовари в несвяст по средата на дансинга докато танцува?!
-Окей, аз тръгвам, обаче нито капка повече - предупреди още веднъж Мередит и вдигна пръст пред лицето й. Минавайки покрай бара направи знак на бармана да се приближи.
-Пияната брюнетка на дансинга.. - започна Ел и кимна с глава към наследницата на Ломбардо, за да може бармана да разбере за коя точно говореше Елена.
-Не й давай да пие повече. Реши ли да си ходи, поръчай й такси - каза Елена и сложи на бара петдесетачка, като го погледна с поглед, сякаш го предъпреждаваше, че ако не направи това, което му беше казала, щеше да последва нещо не особено приятно. А пък и Ел едва ли не го беше помолила, можеше да се държи много по-зле от това. Тази вечер тъмнокоската беше направо ангелче.

by Sponsored content

Nightclub Sweet Dreams

Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams

Re: Nightclub Sweet Dreams