Летището

Летището във Лайтвю имаше своя чар.Не беше като частното ми летище,но ставаше.Бях нещо като завоевател в този град,който всъщност желаеше отмъщение,да притежава града.Интуицията ми подсказваше,че това беше най-подходящото време за това и пристигах точно на време.Преди да кацне моя самолет на летището кацнаха няколко пълни с руснаци просто за моята сигурност.Не се съмнявах във способността на останалите мафии и тяхното желание за моята смърт и в опит да избегна това пратих няколко къртици.Въздухът беше изпълнен със страдание,защо ли не се учудвах.Този град беше най-големия кошмар за мнозина и точно,защото беше център на мафиотското общество аз трябваше да го притежавам ,аз трябваше да го завоювам.Но желанието за това не беше толкова силно,колкото бе желанието ми да затрия О’коноел от лицето на земята.След всички фалшиви отношения беше крайно време да ги посетя лично.Като за начало може би щях да се държа фалшиво,лицемерно ,но това щеше да е затишие преди буря.Бях сигурен,че всички вече знаеха,че пристигнах ,това бяха доста самолети,не мисля,че щеше да убегне на някой.
Когато слязох от самолета не дочаках Алексей,бях сигурен,че е някъде зад мен.Имахме добре измислен план благодарение на него и му се доверих напълно да го раководи ,присъствието му разбира се остана тайна.За останалите той още беше в Москва,а всъщност пристигна преди два дни с чужда самоличност,за да приготви нещата.Ако някой можеше да се справи това беше той,но му трябваха и няколко горили.Но той беше просто гениален,радвах се,че е мой приятел ,дори да не му вярвах преди той ми отвори очите за Касандра,която също щеше да си плати,защото знаех,че е някъде наоколо.Нещата се развиваха добре,даже доста добре ,поне за мен.Но едва ли другите знаеха какво ги очаква..едва ли предполагаха ,че аз щях да съм най-големият им кошмар.
-Готови ли сте с всичко?-Първите думи,които изрекох в града.-Сет Капоне,Джошуа Аргон,Адисън О’коноел ,Деймън Братстон…-Повдигнах вежди и когато ми направиха знак ,че всичко е готово се усмихнах лукаво.-Поздраи ,Алексей,справи се добре!-Бях доволен от постигнатото .Те щяха да получат заслуженото.-О,и не забравяйте..Василиса ,кажете й ,че имам нужда от нея тук…обадете се и ..ами кажете и да хване първия полет до града..-Все още почти никой не знаеше за нейното прикритие и се постарах да остане тайна ,така пък и тя нямаше да се осъмни ,но нямаше да се забави много,все пак бяхме в един и същи град.